Дърветата са в цвят, и има слънце.
Във въздуха разцъфва пеперуда
и сеят мирис розовите клони.
Небето е добро, спокойно, чисто
и там се носят ангели и птици.
Целува камъните, побелял потока.
Над него светло млади, милват се върбите
свенливо свели погледи надолу.
И аз съм млад, и дишам и се смея.
Косите ми се сливат с бели клони
-сребристи, пролетни и чисти.
Бастунът ми е корен към земята,
и няма зима, няма, няма зима.


Много хубаво го е казал непознатият автор нали?