Постинг
21.11.2007 17:22 -
Още нещо за розите
Разправят, че розата е студено цвете, а липсата й на аромат, особено при декоративната роза, и бодлите й, които могат да наранят човешките пръсти, я правят непредпочитаемо цвете за подарък.
Четох някъде, че розата говори за високомерие и надменност, другаде - че жените, които обичат да им се подаряват рози, са и темпераментни, и изявени, и властни, и незачитащи мнението на околните. Едно е безспорно - няма друго цвете като розата, което да съчетава толково противоречиви нагласи и да отправя послания, различни през различните векове. Да проследим набързо историята на розата.
Първите сведения за розата срещаме в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата - съществувал дори закон -всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси...
За появяването й на света в преданията не се казва нищо; само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена.
По думите на персийските поети, тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана.
В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето на нещастния влюбен и оттам бликнала алена кръв. Ето защо, казва персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък...
Благоговението и любовта на персите към розата възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Магомет /Мохамед/ при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пречистваща сила се приписва и на розовата вода.
В Гърция - центърът на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им, розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видяли върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата той дарил прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от боговете попречила за това.
Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени.
От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим, розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства. Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите.
В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения. Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете.
В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела.
От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със ЗЛАТНА РОЗА, обсипана със скъпоценни камъни.
От всички християнски държави с най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празничини дни.
Друга държава, известна с почитта си към розата, е добрата стара Англия. В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, носи названието "война на алената и бялата рози".
След тази печална слава в Англия, царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьори, които според заповедите на Елизабет I били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано и модно. Скоро и самата кралица започнала да се появява с роза. Има дори монети, на които Елизабет I е изобразена с роза.
Розата се е ценяла особено също в Германия и Русия.
Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.
Вкъщи отглеждаме градинска роза.
Всяко лято, в края на юли до началото и средата на септември, дворът ни се отрупва от розави цветове, които красят къщата ни като изискано бижу и служат за гордост пред комшиите ни.
Нерядко някой минувач се изкушава от розите ни и се престрашава да помоли да си отбере някой и друг цвят. Не отказваме, но обясняваме тактично, че листата на градинската роза са нетрайни в домашни условия и бързо окапват. Затова предлагаме на хората да се наслаждават на различните краски на грохналите до земята цветове без да ги късат.
Благоуханието на розите обаче е предателско и понякога дори ние, домашните вкъщи, не можем да устоим на тази компилация от красота и аромат и берем цветята, обричайки ги на бърза смърт.
Забележете, каква символика се съдържа в това предателство на розите - да повяхват бързо, защото са красиви и благоуханни. Както се случва често в живота с младите и можещите хора, имали нещастието да страдат заради своите предимства. Оплювани, ненавиждани и хулени от другите, заради едната завист, те често остават неразбирани, самотни и нещастни. Някои от тях успяват да игнорират тези неблагоприятни за тях фактори, други - не съвсем. Така или иначе това е несправедливост! Както намирам за нечестно и обстоятелството, че мога да се радвам на розите в двора си само от разстояние, без да да мога да усещам невероятния им аромат, обгръщащ за секунди затворено пространство, и да плакна дълго поглед в красивите цветове. Всъщност това е възможно, но жертвата ми е прекалено скъпа.
Търсене
