Факти
Растенията у дома поемат през деня въглероден диоксид от въздуха, а през нощта го излъчват обратно, но това не оказва влияние върху здравето, защото всмукателният газ е 4 до 5 пъти повече от отделения. Сред най-мощно поглъщащите въглеродния диоксид са цветята с големи листа, като фикус, филодендрон и малките декоративни палми, особено ако листата им се забърсват от прахта с влажна кърпа. Освен красотата, която внасят в жилището и очевидно свежия въздух, те имат и друга лечебна сила:
Азалията (Rhododendron) и мушкатото (Pelargonium) спасяват от отрови. Цветята всмукват в листата си освен споменатия вече въглероден диоксид и опасни битови отрови като формалдехид, бензен, трихлоретан и диоксини от мебели, дрехи, почистващи и миещи препарати, мокети и битова техника. Правени са опити с тези два вида растения и резултатът, до който се достигнало е, че за 6 часа няколко саксии с тях са очистили въздуха от формалдехид в помещение от 50 кубически метра.
Листата на алоето, пък, имат съвсем специално действие. Те всмукват вредните газове от въздуха и така ги преработват, че през нощта отделят още полезни вещества. Доказано е, че страдащи от безсъние по-добре заспиват в стая с алое. Депресивни настроения също се преодоляват по-лесно в присъствието на алоето. В тази връзка е препоръчително, ако работите с компютър, да държите близо до бюрото си саксия с алое. По този начин вредните излъчвания се намаляват.
Аспарагусът (Asparagus) и бегонията (Begonia) неутрализира инфекциите. С въздуха, който всмуква по листата му полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Такива прашинки пренасят микроби, вируси и плесени. Неутрализирането им става посредством отделените от тъканите на листата естествени летливи антибиотици (фитонциди). Учени съветват в стая с болни от грип да държим поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.
Кактусите (cacti), от своя страна, служат за успокояване на очите. Кактусите и изобщо растения с шипове е препоръчително да стоят близо до монитора ви, тъй като отделят летливи вещества, успокояващи раздразнената конюнктива. Дори се твърди, че в кактусите се образуват вещества, използвани от медицината за противодействие на образуване на перде в лещата.
Лимонът (Citrus limon), здравецът (Geranium), бръшлянът (Hedera), аспарагусът (Asparagus) освен фитонциди изпаряват и етерични масла, полезни при намален имунитет.
За хората с белодробни заболявания е от изключителна важност отглеждането на стайни растения, например аглаонемата (Aglaonema). Единствено е необходимо да не се допуска мухъл от прекомерно поливане. Миртата (Myrtus) например намалява не само количеството на вредните микроорганизми, но и вероятността от бронхоспазъм. Това средиземноморско дръвче с вечнозелени листа и уханни бели цветове олицетворява плодовитостта, добродетелтта, чистотата. Миртата е била символ на славата у древните гърци и е украсявала булченските венци, а римляните го посветили на култа към Венера.
Ако сънувате често кошмари и имате нездрав сън, е добре в спалнята си да отглеждате сингониум (Syngonium).
Поради силния си аромат стайният жасмин (Jasminum) не е подходящ за спалнята, но пък листата му могат да се използват за компреси при кожни язви, а цветчетата – за освежаващ чай.
Поради силния аромат на игликата (Primula) и тя не се препоръчва да се отглежда в стайни помещения. Тя идва от предпланините на Хималаите и е популярна у нас, но листата й могат да предизвикат кожна алергия у по-чувствителните. Освен това растението изразходва много хранителни вещества от почвата и за да цъфти продължително се налага торенето с фосфорни, азотни или калиеви торове, а от такава химия най-малко се нуждаете през нощта.
Силният аромат на лилиума (Lilium) може да дразни дихателните пътища. Затова, ако го отглеждате в спалнята си, е препоръчително да го изнасяте от там нощем.
Съществува фикус, който има ядливи плодове - - Ficus carica, който ни е добре познат като... смокиня. Фикусите за стайно отглеждане не само не са ядливи, но могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми. Бялото "млечице", което отделят при нараняване стъблата и листата им, дразни лигавиците и особено силно очите.
Едно от най-големите същества на Земята е Калифорнийското мамонтово дърво, чиито семена тежат едва 4.7 милиграма всяко. Калифорнийското мамонтово дърво е вид секвоя и има много широк дънер и тегло. Някои от този вид дървета достигат до височина над 100 метра (евкалиптовите дървета са с височина над 120 метра, но със значинелно по-тънък дънер). Някои от стъблата са с диаметър 8 м, с дебелина на кората 60 см и тегло над 2 145 тона без кореновата система. За съжаление днес тези дървета обитават единствено Националния парк на САЩ в щата Калифорния, а преди милиони години са били разпространени в цялото Северно полукълбо и Южна Америка.
Не всички цветя ухаят хубаво, тъй като ароматът им не е предназначен за самите тях, а за да привличат опрашващите ги насекоми. Едно такова растение е цветето Стапелия, известно и като Растението-мърша, разпространено в Африка. То е с червени цветове, често оприличавани на външен вид с гниещо месо и с подобен аромат. Тази му миризма привлича някои видове мухи, които обикновено снасят яйцата си в развелено месо и така опрашват цветето.
Най-бързорастящото растение е Круби (аморфофалус). То расте толкова бързо, че може да порасне, достигне до 3 м и увехне за няколко дена. По форма прилича на лале, от центъра, на което се издига дълъг клас. Подобната на лале основа, де факто е група от навити листа, а класът е вретеновидно съцветие, съставено от малки цветчета. Круби населява джунглите на Индонезия и освен, че е най-бързорастящото растение, то е образуващо най-голямото съцветие. Може да достигне височина над човешкия ръст, като най-високите му представители достигат до 4.5 м, а в най-широката си част са с диаметър 2.5 м.
Най-големият кактус е Сагуаро. Най-големият екземпляр от този вид кактуси е регистриран в Мексико и е с височина от 18 м и тегло 9 060 кг, следван от друг с височина 16 м в САЩ, Аризона.
Най-голямото цвете е Рафлезия. Разпространена е във влажните гори на остров Суматра, Индонезия. Често в диаметър достига 1.5 м. Рафлезията няма стъбло и листа, а се състои само от един цвят. Възрастният индивид тежи 6-7 кг и може да съдържа приблизително 7 л нектар. Цветето е паразитно и се развива по откритите корени на лози и други пълзящи растения, смучейки от тях необходимите им сокове. Семената й се разпространяват от слонове и носорози. Когато умре рафлезията се превръща в лепкава слуз, съдържаща семената.
Не всички дървета имат само по един дънер - някои смокинови дървета развиват до 300 дънера и хиляди клони. Така например, семената на Индийската смокиня се разнасят от птиците по клоните на другите дървета, където те се развиват. След като новото растение пусне филизи към земята, те се вкореняват в почвата и всеки от тях започва да сформира дънер. Дънерът, пък, пуска повече израстъци, които го подпират и скоро първото дърво умира, задушено от смокиновото. Най-големите смокини покриват област от приблизително 200 кв.м.
Семената могат да живеят до 14 века без да са посадени. В Китай семе с доказана възраст на 1 400 години, е поникнало, когато било посадено в почва. Друг любопитен случай е засаждането на семена на арктически храст, за които се смята, че са на възраст между 10 000 и 15 000 години, поникнали след 48 часа.
Съществуват растения, които могат да се преместват от място на място, като например Възкръсващото растение, разпространено в пустините, някои части на американския Запад и Близкия Изток. При нормални климатични условия, то пуска корени в почвата и образува папратовидни листа, но при периоди на засушаване, то изсъхва и се превръща в топка от сплетени кафяви клонки. Вятърът, е този, който го придвижва и при наличие на водни басейни, то отново пуска корени и се раззеленява. Под формата на топка може да преживее дори години. За да е лесно изскубването на корените му от почвата, те са много плитки.
Едни от най-отдавна култивираните цветя са Лилиите. През второто хилядотелие преди н.е. в Мала Азия луковицата на Madonna lily е култивирана за медицинско лечение, древните са отглеждали лилиите за храна. Елините и Римляните са отглеждали лилии за декорация и лечение. Те са окичвали булката и младоженеца с венци от камбанките на лилиума и пшенични класове в знак на чистота и изобилие в живота. През Средните векове Madonna lily е асоциирана с Дева Мария, като символ на чистота и дори често цветето е изобразявано в картини с Мадоната.
Родът Бегония е кръстен на Мишел Бегон (1638-1710), губернатор на Хаити и покровител на ботаниката.
Прозходът на името на дървото Кипарис е от древногръцките легенди и митове. На остров Кеос, в Картейската долина, имало един елен, посветен на нифите. Този елен бил много хубав. Клонестите му рога били позлатени, бисерно огърлие красяло шията му, а от ушите му се спускали скъпоценни украшения. Този елен не се страхувал от хората. Той идвал в домовете на жителите и драговолно протягал шия към всеки, който искал да го погали. Всички жители обичали елена, но най-много го обичал младият син на царя на Кеос, Кипарис - любим приятел на стрелометеца Аполон. Кипарис отвеждал елена на поляни със сочна трева и до звънливо шуртящи ручеи; той украсявал могъщите му рога с венци от дъхави цветя; често пъти, играейки с елена, младият Кипарис със смях се метвал на гърба му и се разхождал на него по цъфтящата Картейската долина. Било жежко лятно пладне, слънцето силно печало, въздухът трептял от горещина. Еленът се скрил на сянка от пладнешката жега и легнал в храстите. Случайно там, където лежал еленът, дошъл на лов Кипарис. Той не познал своя любим елен, тъй като го прикривал листакът, хвърлил по него острото си копие и смъртно го ранил. Младият Кипарис се ужасил, когато видял, че е убил любимеца си. В скръбта си той искал да умре заедно с него. Напразно го утешавал Аполон, Кипарис бил неутешим в скръбта си. Той молел сребролъкия бог да му позволи да тъгува вечно. Аполон се вслушал в молбата му. Младежът се превърнал в дърво, къдриците му станали тъмнозелени листа, тялото му се покрило с кора. Той се изправил пред Аполон във вид на стройно дърво, кипарис; върхът му се издигал като стрела към небето. Тъжно въздъхнал Аполон и промълвил:
- Винаги ще скърбя за тебе, прекрасни младежо, и ти ще скърбиш за чуждото нещастие. Бъди прочее всякога със скърбящите!
Оттогава гърците окачвали клонче кипарис на вратите на къщата, където има умрял; със зеленина от кипарис украсявали погребалните клади, на които изгаряли телата на умрелите, и при гробовете насаждали кипариси.
