Много скоро опознах по-добре това цвете. На планетата на малкия принц имаше съвсем обикновени цветя само с един ред листенца, не заемаха никакво място и не безпокояха никого. Появяваха се сутрин сред тревата и вечер угасваха. Но това цвете бе поникнало един ден от семе, донесено неизвестно от къде, и малкият принц бе бдял над стръкчето, което не приличаше на другите стръкчета. Можеше да е някой нов вид баобаб.  Но храстчето скоро спря да расте на височина и започна да си приготвя цвят. Малкият принц присъства на слагането на една огромна пъпка и усети, че тя ще се превърне в чудно видение, но цветето не спираше да се гизди, сгушено в зелената си стая. Грижливо избираше багрите си. Обличаше се бавно, оправяше едно по едно своите листенца. Не искаше да излезе съвсем измачкано като маковете. Искаше да се появи само с целия блясък на красотата си. 
      Е, да! Беше голяма кокетка! Тайнственото приготвяне на премяната продължи много-много дни. И ето че една сутрин точно в часа, когато слънцето изгрява, се показа.  И макар че се бе трудило с такова старание, промълви с прозявка:
      - Ах, тъкмо се събуждам... Моля да ме извините... Цялата съм разрошена...
      Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
      - Колко сте хубава! 
      - Нали - отговори нежно цветето. - И се родих едновременно със слънцето...
      Малкият принц веднага долови, че не е много скромно, но пък беше толкова вълнуващо! 
      - Мисля, че е време за закуска - бързо добави цветето, - бъдете така добър да се погрижите за мен...
      И малкият принц, съвсем смутен, намери лейка с прясна вода и го поля.