Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2010 11:40 - Бялата Роза
Автор: azor Категория: Хоби   
Прочетен: 18671 Коментари: 1 Гласове:
6



Далеко далеко, в  самите  Сини планини, в голямата и зелена  долина растяла Бяла Роза.image

    Тя била много  красива. Ослепително бялата  пъпка от най-нежни листенца  плувала с  вятъра. Гъвкавото стъбло разперило  големите си  ярко-зелени листа  срещу слънцето  и грижовно подбирало  с тях потоците  топъл въздух. Бялата  роза била изящна, свежа и отпуснато се глезела под ласкавите  слънчеви лъчи.

    Заедно с нея растели други бели рози, но нито  една от тях  не могла да се сравни с Бялата  Роза по  красота и очарование. Бялата  Роза била най- прекрасното цвете в цялата долина.

    Минаващите наблизо хора често, виждайки Бялата  Роза, се спирали и възхитено шепнели: " Бяла  Роза … откъде… такава  красота!" А след това  поднасяли своето  лице близко  към  Бялата  Роза и дълго я разглеждали, ахали… възхищавали се… радвали се на красотата й .

    А по-късно , те се накланяли още по-надолу, съвсем близко поднасяли своето лице към  цветенцето, за да се насладят  на аромата на  Бялата  Роза, да го усетят…

    - Такава  роза трябва да има  просто необикновен аромат – мислели те .

    Но Розата  не миришела. Съвсем.
image

    - Истинските  рози  миришат! Много красиво ухаят, просто имат страхотен аромат – минавало през  главата на всеки  , който стоял в този миг наблизо.

    Хората се опитвали да разпознаят аромата на  Бялата  Роза във въздуха, обикаляли от различни страни, навеждали се  към  самото цвете, опитвайки се да уловят нейната миризма от различни разстояния…


    Но всичко било излишно.

    Розата  не миришела. Съвсем. Никак.

    Това било така странно, така  необичайно,че хората започвали  да  я гледат още по-внимателно и изведнъж забелязвали, че над Бялата  Роза не летят пчели… по нейното  стъбло  не пълзят мравки и даже пеперудките  незнайно защо предпочитат съседните цветя. Розата  растяла и цъфтяла сама за  себе си … нямало нужда да примамва  нито пеперуди, нито  мушички, не  трябвало да носи  на другите  радост и наслаждение, не било необходимо   да  продължава  рода…

    Това не е истинска  роза… не  е жива… разбирали хората … и, постоявайки , тъжно поклащали с глава… и  си отивали..
image

    Така минавал денят… и още ден… и отново ден… ден  след  ден хората  се приближавали  до  прекрасното  цвете, възхищавали му се  и…си тръгвали разочаровани.    След  време хората вече привично-равнодушно поглеждали  към Бялата  Роза и все по-рядко и по-рядко я приближавали ..

    Розата затъгувала  .

    Тя все пак се смятала за жива и й било приятно вниманието на хората .

    И дошъл ден, когато  при  Розата съвсем никой не дошъл. Нито един човек не обръщал внимание на Розата , нито един човек не намерил топли  думи по неин адрес.

    Розата се  обидила и  се затворила в себе си.Тя започнала да мисли , че хората  ,може би   виждат  по-добре отстрани и с нея явно нещо не  е наред… Дните на  Бялата  Роза  се превърнали в редуване на  изгреви , подобни на залези и залези  точно  такива, като  изгревите…

    Животът  на  Бялата  Роза спрял  и затихнал…

image

    И един път… наблизо минал странен, съвършено нов човек, не от  жителите на  голямата долина. Той също видял Бялата  Роза и  от възхищение седнал до нея …

    Той  седял и разглеждал розата, любувал й се  … наслаждавал се на  красотата и свежестта  й.

    Розата се  ободрила и даже разтворила нежните си  листенца, за да изглежда  още по- красива.

    И изведнъж странният  човек произнесъл: "Каква възхитителна Червена  Роза!"… и накланяйки се, помирисал  въздуха… и казал няколко думи за нейния   чудесен аромат, за  тези  радостни  и светли  чувства, които този аромат поражда в него.

image

    А след това  се усмихнал … и си тръгнал … весело закрачил по водещата надолу пътечка …

    Настъпила нощта…Това  била нощта на  вълшебния  ден.

    Вълшебен,  защото в тази  нощ  станало нещо.

    Сутринта хората , вървящи по пътечката в долината  видели… ярка Алена  Роза сред  поле от  бели  рози..

    Тя  била толкова  прекрасна… така възхитителна… толкова нежна… и от нея се носел чудесен аромат.

image

    И хората просто застивали в ням възторг… усмихвали се и дълго  стояли наблизо , любувайки й се. А след това бавно , продължавайки да се усмихват  , тръгвали по пътечката в долината и не един път още се оглеждали за малкото  алено петънце  на  планинския склон.


image

 

    
Това  била нашата  Бяла Роза, подарила се на хората .




Тагове:   Роза,


Гласувай:
7



1. rozzata - Харесва ми, как е написано, браво. ...
02.08.2018 12:40
Харесва ми, как е написано, браво. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: azor
Категория: Хоби
Прочетен: 1605862
Постинги: 93
Коментари: 569
Гласове: 832
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031