Евтим Евтимов   Гората на зеленото си рамо наметнала е звездното небе. Ръка нагоре да протегнеш само, звезди над нас ще загребе.   Красивото е слязло толкоз ниско -- като видение, като копнеж. Остава само ти да си наблизко на всичко смисъл да дадеш..         Росата в равнината е изгряла. По капките й сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тази южна синева.   Пчелите ще ме търсят по цветята, щурците -- в кладенчета от лъчи, земята -- в облаците и тревата. А аз ще бъда в твоите очи.

Браво :-)