Скарабеите (Scarabaeus) са род едри насекоми, включващи се в подсемейството на торните бръмбари. Срещат се и на територията на България. Свещеният скарабей (Scarabaeus sacer), принадлежащ към същия род е един от символите на древен Египет. Най-едрият скарабей на света е бръмбара Голиат с дължина 10см..

Египетски свещен бръмбар (скарабей)

Този бръмбар е едно от най – интересните наши насекоми. Освен в Южна Европа той се среща още в Северна Африка и Средна Азия. В България е разпространен в някои по – топли места, и то в равнините – например по Южното черноморие и в Кресненския пролом.

Египетският свещен бръмбар е наречен така, защото е бил обожаван от древните египтяни. Достига до 4см дължина.

Скарабеят зимува у нас, заровен в почвата, и изпълзява от нея обикновено през април. Той е активен през деня, най -вече при топло и слънчево време.

Свещеният египетски бръмбар спада към торните бръмбари. Като възрастно насекомо и като ларва той се храни с тора на бозайници. Храната си този бръмбар открива с помощта на острото си обоняние. Той отдалеч долавя миризмата на пресния говежди, конски, овчи или камилски тор. С помощта на предната част на главата си и първата двойка крака скарабеите отделят от откритите пресни екскременти малки частици, от които оформят топки.Когато настъпи времето дасе снасят яйца, женските скарабеи изготвят самостоятелно топки от тор. Те пак ги търкалят на известно разстояние, след което ги заравят в почвата. При това топката добива крушовидна форма. После женския скарабей снася в по – тясната й част едно яйце. С това се изчерпва неговата инстинктивна грижа за поколението. Излюпената ларва започва дасе храни с тора, без да поврежда стените на своето убежище. Храната й стига до края на нейното развитие и тя какавидира в “крушата”. След около месец от какавидата се получава възрастен бръмбар.

СКАРАБЕЙ – с това хубаво име са дарили бръмбара. Някога египтяните го нарекли Хепер и го отъждествявали с изгряващото слънце. Според хелиополския мит той се е създал от само себе си. Изобразяват го как между антенките си държи слънцето.

Скарабеят е древен египетски символ на възкръсващата природа. Торният бръмбар се активизирал малко преди ежегодния разлив на Нил, носещ богато плодородие. В по-ново време обаче насекомото станало знак на Велзевул, Повелителя на мухите. По тази причина много сатанисти си правят татуировки с крилат скарабей, твърдят експерти.Свещеният египетски бръмбар(който живее и в пределите на България) е черен на цвят и достига до към 4 см големина. Той се храни с тор, като прави предварително топки от него. В това как скарабеят търкаля торните топки древните египтяни съзирали праобраза на движението на Слънцето. Ето защо те считали торния бръмбар за свещен. Неговите изображения са служели отначало само като предмети на култ към Слънцето и като амулети (муски), а по-късно и като украшения. Много от каменните скарабей се носели на верижка или връв и затова са продупчени. На коремната страна на тези изображения често е било написано с йероглифи името на някой бог или фараон, рядко на друго ,знатно лице Често пъти, когато приготвяли мумия, древните жреци поставяли на мястото на сърцето каменен скарабей. Мумиите често са погребвани с десетки амулети с форма на бръмбар, наречен "скарабей".Вярвало се, че тези каменни фигурки, носещи името на истински египетски бръмбар, не допускат душата на покойника да бъде изядена от Амит-ужасна кръстоска меаду лъв, хипопотам и крокодил, която вардела везните на правосъдието в египетския отвъден свят.Очевидно, колкото по-важен бил човекът, толкова повече скарабеи отнасял в отвъдното.Когато преди осемдесетина години била открита мумията на фараона Тутанкамон, в обвивките й били открити над сто и четиридесет амулета.

В по-късни времена и римските войници са носели понякога скарабей на шията си, защото вярвали,че каменните изображения на свещения бръмбар ги предпазват от смърт и нараняване в боевете.

Да видите скарабей в съня си, символизира вашата способност да оцелявате, да се адаптирате и да се променяте. Също е символ на безсмъртието. Може би преживявате притеснения от смъртта или остаряването.