Живеели в страната на Студа хора със студени души и ледени сърца.На жителите на страната на Студа им се случвало понякога да слушат думите "любов", "дружба", "съчувствие" (с които хората така се гордеят сега), но нито  един от тях  не знаел, какво означават тези думи. Пък и да знае никой не искал... Не зная, какви същества са били - вероятно, в техните жили течала ледена кръв...
    Може би ,ти си мислиш,че в тази студена страна нищо не растяло?О,не,ти грешиш!Там растяли много различни растения и хората се хранели с техните плодове. Там  имало  растения на  Враждата  и Съперничест-вото... В градините  и парковете на тази  страна разцъфтявали пищно цветовете на   Войната и Ненавистта. А в църквите и храмовете  хората от   Страната на Студа се  покланяли на призрачните  цветове на  Илюзиите, Виденията  и Сънищата...
    В съседните  страни също цъфтяли много различни цветя. Някъде най-много почитали цветовете на  растенията  Чувства и Мисли. В други  места се покланяли на  цветята  Забрава , Тишина и Самота. Отглеждали там и прекрасните цветя на  Любовта...

И само едно цвете еднакво се почитало във всички страни –чудесното цвете на  Справедливостта... от  поколение  на  поколение  се предавала легендата  за това,че щом само разцъфнат на земята цветовете на Справедливостта, хората в целия свят ще станат щастливи и най-щастлива ще бъде родината на това цвете...И въпреки че никой сериозно не вярвал в тази легенда ,учените от много страни упорито се опитвали да отгледат загадъчното цвете. Обаче всичките им усилия се оказвали безплодни.

Имало един  Принц,който с цената на живота си отгледал чудесното цвете на  Справедливостта:той пускал в земята семена,но те всеки път загивали. Дървосекачите и селяните се учудвали на упоритостта на момчето. А един старец му  обяснил , че  Цветето на  Справедливостта не може да се отгледа в парник или гърне.
   Като чул това Принцът се допитал до звездите и получил от тях съвет да разкопае с мотика земята,да я разтроши и след това да посади семето. И, о чудо, цветето започнало да расте,да събира сили. Но не след дълго  то започнало да загива от студената роса и жестоките ветрове.    Принцът стоплил цветето със своя дъх,полял го с горещи сълзи. Но и  това не помогнало –появила се пъпка,която скоро почнала да вехне. Великият принц  излязъл  в полето , навел се над цветето и разкъсал гърдите си.Като гореща струя бликнала алената кръв от гърдите му,опръскала листата и стъблата на цветето на  Справедливостта, оросила земята наоколо... А до цветето лежал   Великият Принц,притиснал с ръка гръдта си ,където зеела дълбока рана. Той заспал  навеки, и сънувал , че Цветето на  Справедливостта донесло щастие на всички хора...