Професорите по математика: растенията

Някои растения „изчисляват”, че аеродинамичната им структура е подходяща за разпръскване на цветния прашец посредством вятъра и всяко следващо поколение използва същият този метод. Други „разбират”, че няма да могат да извлекат задоволителна полза от вятъра и поради тази причина използват насекомите за разпространяване на цветният си прашец. Те „знаят”, че трябва да привлекат насекомите към себе си, за да могат да се размножават и използват разнообразни методи за изпълняване на това. Те специално установяват това, което насекомите харесват.  След като открият кой нектар и кои аромати имат ефект над кои насекоми, те произвеждат аромати посредством разнообразни химични процеси и ги изпускат, когато установят, че е най-подходящото време за това. Те установяват вкусът на нектара, който насекомите ще намерят за приятен, и количеството на другите вещества в него, и произвеждат всичко това сами. Ако аромата и нектарът не са достатъчни да доведат насекомите до тях, то те решават да опитат друг метод и за да се справят със ситуацията извършват „измамливи имитации”.

Нещо повече, те „изчисляват” количеството цветен прашец, което ще достигне до друго растение от същия вид, а също и разстоянието, което трябва да измине, и на тази основа започват да го произвеждат в най-подходящите количества и в най-подходящото време. Те „размишляват” над вероятностите, които биха попречили на цветния прашец да достигне до предназначението си и „взимат предпазни мерки” срещу тях.

Разбира се, един такъв сценарии никога не би могъл да бъде реалност, в действителност този сценарии разбива всички закони на логиката. Нито една от гореспоменатите стратегии не може да бъде измислена от едно обикновено растение, защото растението няма разум, не може да изчислява времето, не може да определя размер и форма, не може да изчислява силата и посоката на вятъра, не може да определя от какъв вид техника се нуждае, за да се размножава, не може да си помисли, че трябва да привлече насекомо, което никога не е виждало, и нещо повече, не може да реши от какви методи ще се нуждае, за да  може да извърши някои или всички тези неща.

Без значение по колко се умножават детайлите, от каква гледна точка се разглежда въпроса и каква логика се използва, но заключението, че съществува нещо необикновено във взаимоотношенията между растенията и животните няма да се промени.

Тези живи същества са сътворени в хармония едни с други. Тази безупречна система от взаимна облага ни показва, че силата, която е сътворила както цветята, така и насекомите познава и двата вида живи същества много добре, знае за всички техни нужди и ги е сътворила така, че да бъдат взаимно допълващи се.