Тя е символ на любовта, даже лек срещу туберкулоза

Неслучайно наричат розата "кралица на цветята". Затова има основателна причина. Тя е едно от най-популярните растения на планетата, има предимно почитатели и почти никакви врагове. Открай време е символ на любовта. В миналото се е използвала и като лек. През XIII в. например е била в основата на лекарствата, използвани при туберкулоза, скорбут, настинка.
Напоследък тя триумфално се завръща в бялата козметика. Да не говорим за парфюмерийната индустрия - там никога не е излизала от мода. Последният парфюм на Соня Рикел даже се нарича "Рикел роза".
И днес това растение е на почит в медицината. Розовата вода е прекрасно средство за почистване и освежаване на всякакъв тип кожа. Запарката от бели рози или други със светъл нюанс пък действа избелващо. Нужно е само редовно да се изтрива лицето с тампон, напоен в тази течност. По принцип светлите рози са по-подходящи за суха кожа, а червените и розовите - за мазна. Това е така, защото алените листенца притежават свойството да свиват порите. Освен това те намаляват значително омазняването.
По отношение на заболяванията, розите също имат доста полезни качества. Те действат разширяващо на белите дробове. Ето защо техният аромат се препоръчва при задух, астма, бронхит. С това обаче плюсовете им не свършват. Розите имат и противовъзпалителни свойства, помагат при редица кожни заболявания.
И тук цветът има значение. Белите са със засилено диуретично въздействие, а червените оказват затягащ ефект. Те помагат и при възпаления на устната кухина, гърлото, както и при парадонтоза.
Предлагаме ви някои от най-впечатляващите видове рози.
- "Chaucer": Има богати сребристо-розови цветове. Достига до 1 м височина. Типична английска роза, от селекцията на Дейвид Остин.
- "Fantin Latour": Цъфти в бледорозово и достига до 1,5 м височина. "Родена" през 1900 г. Това е типична лятна роза, спадаща към 100-листните представители на този вид.
- "Казанлък": В голямата британска енциклопедия на растенията родната казанлъшка роза е намерила призово място. Тя е в раздел "Рози дамаскини", редом до стари западноевропейски видове. Британците обаче категорично я поставят на първо място, допълвайки с информацията, че от тази роза се добива най-доброто масло в света.
- "Charles de Mills": Галска роза, една от 150-те, сътворени в замъка Малмезон, специално за кралския двор. Има кичести цветове, обагрени в наситено виолетово. Достига до 1,2 м височина.
- "Dorothy Perkins" и "Paul"s Scarlet Climber": Неслучайно тези два вида са поставени един до друг. Общото между тях е не само, че спадат към пълзящите и увивни видове, а и че идеално хармонират, когато са заедно. И двете имат ситни цветове. Първият вид цъфти в розово, а вторият - в карминено червено.
- "Fresia": Красива наситеножълта роза, достигаща до 60 см височина. Спада към групите на Polyantha и Floribunda.
- "Ballerina": Тя се води стандартна роза, но притежава ценното свойство да заема форма, каквато пожелае собственикът. Цъфти в нежнорозово и достига до 1,5 м височина. Идеална е за миниатюрни розови дръвчета.

http://www.vbox7.com/play:c757ce48

Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин,а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово,Карловско.Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък и Карлово.

Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.

Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия и други страни.

Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).

Казанлъшка роза — заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.

• Коренова система — достига дълбочина 4–5 м и се състои от адвентивни корени, които излизат най-често от възлите.
• Надземна част:
• Розата е разклонен в основата си храст, достигащ височина 2 и повече метра. Младите разклонения имат тревисто зелен цвят и много шипове. През втората година леторастите се разклоняват и остаряват на 8-10-тата година. За да се поддържа живот на растението 30–40 години, храстите трябва да се подмладяват.
• Леторасти — биват вегетативни и цветоноснии. Вегетативните имат буен растеж и служат за подновяване на храста. Цветоносните имат слаб растеж и след прецъфтяването продължават да нарастват за втори подраст.
• Листа — сложни, текоперести, с 5–7 петури, горната им повърхност е тревистозелена, а долната — сивозелена, отделните петури имат дължина около 5 см и ширина около 3 см. Окапването на листата става много късно, с настъпване на зимните студове.
• Пазвени пъпки — диференцират се като вегетативни и цветоносни.
• Цветове — разположени са в съцветие метлица, като в зависимост от условията на годината и климата на района имат различен брой. Чашелистчетата са 5, а по броя на венечните листа се делят на пулести (с малък брой) и кичести (с голям брой).
• По отношение на окраската си цветовете биват: с бледорозова, с типично розова, с розово-червена и с бяла. В типичната популация преобладават розовите храсти с 4–5 цвята в съцветие.
• Броят на венечните листа варира в широки граници — от 6 до 76, а теглото на цвета — от 1 до 3,8 г. Типичните храсти имат средно 28 венечни листа и тегло 2,3 г.
• Плодове — лъжливи (шипка), покрити отвън със смолести жлези. В лъжливия плод се формират 1–3 орехчета, покрити с кожух.

Бяла роза (Rosa alba) — в началото е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в ;

• Листа — по-широки и по-назъбени;
• Цвят — по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5–2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.

Стамболска роза (Rosa gallica) — в началото е заемала около 10 % от насажденията у нас, има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Столистна роза (Rosa centifolia) — у нас се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във Франция и Мароко. Цветовете й са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.

Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.

Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.

Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на Витамин С, а също така успешно могат да се ползват за фураж на животните.

Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.

Най-общо се характеризира с:

• В състава му влизат: фенилетилов алкохол до 60 %, гераниол 30–40 %, цитронелол 24–37 %, нонилов алдехид до 0,5 %, нерол 5–10 %, евгенол, линалол, цитрол, фарнезол и др.
• Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
• По консистенция наподобява бадемовото масло;
• Има силен аромат и остър балсамов вкус;
• Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.

http://margaritta.dir.bg/oktom/0105roza.htm

Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.

Царицата на цветята е и царско лекарство

     Различно обагрените рози помагат на различни болежки

    Розите са красиви и ароматни но и целебни.Когато изсъхнат във вазата не ги изхвърляйте,защото можете да приготвите от тях ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично(розово) масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използуват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах.Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма.

   Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болежки.

   Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използуват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек- особено при деца. Помагат стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листагони глистите - оксиури(острицу) и аскари(обикновени детски глисти).Конкретът от бели рози подтиска гнойните бактерии, поради което ускорява епителизацията на трудно заздравяващи рани, изгаряния, варикозни и декубитусни язви, лъчови некрози, радиодермити( възпаления от облъчвания).

   Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и парадонтоза. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове-2супени лъжици цвят киснат 1 час в 1 чаена чаша вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден, или с нея се жабурка възпаленото място в устата. розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози.

   Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците,след операция на жлъчния мехур.Лечението се извършва с разработения на основа на розовото масло български препарат "Розонол" -задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.

   При дестилация на розовото масло се извлича розова вода. Тя намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити),при възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).

   Розите със светли цветове имат изчистващо, избелващо и освежаващо действие върху кожата и се използуват като козметично средство. С тях се правят парни бани и маски на лицето- но само при нормална кожа. При мазна кожа се препоръчват червените рози.

   д-р Неделка Митрева  в."В-к за жената"бр.24/13.06.97г.

http://www.vbox7.com/play:61b48862

Вергиния Генова

Роза бяла разцъфтяла,
сепна гарга полетяла,
цяла блеснала в роса,
като перла всред града.

Гаргата пенсне си слага
брошка бисерна съзряла,
изненадана се спря,
щом на трънче се опря.