Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения- хищници, карниворни растения). Растения - хищници, които използват различни начини, за да привличат, улавят и изсмукват дребни животни. Някои от тях растат по дърветата, други под водата, но обикновено те виреят в такава почва, която е влажна, кисела и лишена от нитрати и фосфати, необходими за живота на растенията. Те улавят своята жертва с особени листа, а не цветове, както често се предполага. Растенията от типа „Железен капан" хващат непредпазливите насекоми, като свиват бързо листата си, а тези от типа „Мухоловка" обливат своите жертви с лепкав секрет. Жертвите на растението от типа „Вълчи ями", намират смъртта си в отвори на листата, напълнени с вода, примесена с разяждаща течност. По какъв начин се свиват така бързо и силно листата им, когато те нямат нито мускули нито нерви? Какъв е източникът на енергията, която употребяват при тези движения? Повече от сто години учените се занимават с тия въпроси, но не са единодушни в обясненията. Някои мислят, че силата идва от внезапното освобождаване на осмотичното налягане близо до главната жилка на листа. Други смятат, че поради нееднаквото израстване на половината на листа различните пластове на тъканта им се намират под напрежение, което се освобождава при затварянето на листа. Как обаче се развива това напрежение и как се сигнализира за освобождаването му при кацане на насекомото е още напълно неуяснено. Знае се само, че свиването на листа се извършва при кацането на определени насекоми. Например при мухоловката „Венера" щом кацнат мухи или мравки. Листът обикновено се свива за по-малко от половин секунда и само най-бързо реагиращите насекоми успяват да се спасят.

Ботаниците смятат, че растенията-хищници са се приспособили да допълват храната си с насекомите. Около тези странни растения съществува още една тайна— те са особено издръжливи на студ, наводняване и дори на огън. Така на пример мухоловката е първото растение, което пониква в опожарени области. Интересно е, че се срещат насекоми, които отнемат плячката на растенията -хищници. Някои дребни мухички снасят яйцата си по тези растения и ларвите им се хранят с хванатите насекоми. В Малая има паяци, които се хранят изключително с жертвите, хванати от сараценията. Дори малки гущери и жабки понякога стоят с часове наблизо до насекомоядни растения, за да грабнат плячката им.

Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства: кръголистна росянка (сем. Росянкови), обикновена петлюга и 3 вида мехурка (сем. Мехуркови). Преди пресушаването на Драгоманското блато в него растяла алдрованда (сем. Росянкови).

Кръглолистната росянка расте в торфища и мочурливи торфени ливади при около 1500 - 2000 м надм. вие. Тя е дребно (височина 15 см), общо червеникаво обагрено растение. Листата са в розетка, със закръглена петура — зелена с пурпурночервени жлезисти власинки по горната повърхност. Цветовете са бели, дребни, във връхно съцветие.

Плодът е кутийка с множество светложълтеникави семена. Цъфти през лятото. Жлезистите власинки отделят капки слуз, които блестят като роса и така привличат насекоми , които се залепват към власинките, като кацнат. Постепенно съседните власинки се наклоняват и след 10 — 30 min се извива и петурата. Така насекомото жертва е хванато здраво. Жлезистите власинки отделят ензими, които го смилат, всмукват хранителните вещества и след няколко дни растението отново е готово за „лов". Още Ч. Дарвин е установява, че росянката отделя ензими, които разграждат белтъци (не само насекомо, но също късче месо или яйце).

Обикновената петлюга се среща из мечурища и торфища из по-високите части на планините. Листата са в розетка, без дръжка; те са жълтеникави и по горната повърхност имат малки жлези. Цветът е синьо-виолетов и е на дълга дръжка.

Видовете мехурка се срещат в блата и езера, в рибовъдни басейни. Най-разпространена е обикновената мехурка. Растението е потопено изцяло във водата и над нея стърчат само цветовете, които са жълти. Листата са с петура, разделена на нишковидни дялове. Някои от дяловете образуват „капани” – мехчета, всяко с капаче, което се отваря само на вътре. Капачето има чувствителни власинки, които, като се докоснат от дребни водни животни, отварят мехчето и животното се всмуква в него. Ако се разгледа растението, по не смлените остатъци може да се разбере колко са хванати и кой мехчета са изиграли ролята на капани.

Хищната сарацения е растение, което не се нуждае от особени грижи: примамва своите жертви със сладката течност, отделяна в сърцевината на листата-канички. Освен със стръв, тези листа са снабдени също с обърнати надолу власинки, които препречват пътя назад. Храносмилането на сараценията наподобява много това на месоядните животни: насекомите биват разложени с киселинни сокове.

При сараценията се наблюдават три типа растеж: от началото на пролетта до средата на лятото покарват цветове, листа с фуниевидна форма и нехищни листа. Широките около 7-10 см жълти цветове отделят остър, необичаен аромат.

 Ако искате да прочетете още:

http://www.gradinata.bg/index.php?article=82http://www.sivosten.com/content.php?review.1244

http://www.flowermania-bg.com/carnivorous.html

http://paper.standartnews.com/archive/2000/07/14/family/story19.htm

http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/13/boutique/story5.htm

http://www.log-in.ru/dtSection/news/default.asp?id=348

http://animalparty.dir.bg/_wm/library/?df=63749&GDirId=42f846f8e011152a0358a0fe18932cb5